За изпитанията, ще бъдат създадени четирима потребители.
Те ще бъдат настроени да използват различни кодови таблици.
Потребителите, за изпитанията, ще са в една и съща основна група.
Първо се създава групата с име test и номер 1001 със следната команда:
# groupadd -g 1001 test
Заб.: символа '#' е т.н. промп на интерпретатора на команди (SHELL) и не е част от командата !
Потребителите се създават с командата useradd.
Синтаксиса и значението на аргументите са обяснени в страница useradd(8) от ръководството.
Командата "man 8 useradd" извежда съдържането на страницата на терминала.
Изпълняват се следните команди:
# useradd -u 1001 -g test -s /bin/bash -m user1
# useradd -u 1002 -g test -s /bin/bash -m user2
# useradd -u 1003 -g test -s /bin/bash -m user3
# useradd -u 1004 -g test -s /bin/bash -m user4
Заб.: символа '#' е промпта на интерпретатора на команди!
Бел.: При създаването изрично бе указано за обкръжение (SHELL) да се използва /bin/bash.
Ако не е указан, ще се използва /bin/sh за обкръжение по подразбиране.
Въпреки, че /bin/sh е символна връзка към bash, има разлики в поведението на bash,
когато се стартира под името sh.
Съвет:
За потребителите, които ще използват системата интерактивно, е за предпочитане /bin/bash.
Освен командния ред, командата useradd използва и данните от файла /etc/default/useradd.
Например, ако файла съдържа реда
SHELL=/bin/bash
, то това обкръжение ще се използва от командата, при създаване на потребител,
ако не е указано друго на командния ред.
Новосъздадените потребители на системата, по подразбиране, са заключени и без парола.
За да могат да използват системата интерактивно,
трябва да им бъде присвоена парола или да бъдат отключени.
За целта на изпитанията, само, ще бъдат отключени.
Това ще ги остави без парола и именно затова,
системата бе качена, без да се настрой мрежовия достъп.
Отключваме ги, като се изпълняват командите:
# passwd -u user1
# passwd -u user2
# passwd -u user3
# passwd -u user4
Заб.: символа '#' е промпта на интерпретатора на команди!
Следващата стъпка е да се настроят примерните потребители
да използват български при работа в системата.
За всеки от тях, ще бъде зададено да използват за кирилицата
различни кодировки съгласно таблицата:
| потребител |
LANG |
| user1 |
bg_BG.ISO8859-5 |
| user2 |
bg_BG.CP1251 |
| user3 |
bg_BG.KOI8-R |
| user4 |
bg_BG.UTF-8 |
На някои от наличните виртуални терминали (1)
се влиза в системата като user1.
По подразбиране текуща (работна) директория е т.н. домашна директория ($HOME или ~).
В файла .profile (той все още не съществува!) се добавят следните два реда:
LANG=bg_BG.ISO8859-5
export LANG
Най-лесно става от командния ред с командите:
$ echo LANG=bg_BG.ISO8859-5 >> .profile
$ echo export LANG >> .profile
Заб.: символа '$' е промпта на интерпретатора на команди!
Съдържанието му може да се покаже с командата:
$ cat .profile
LANG=bg_BG.ISO8859-5
export LANG
Заб.: символа '$' е промпта на интерпретатора на команди!
Излизането от сесията става с командите exit или logout.
Също така става и с клавишна комбинация [CTRL]+[D].
Продължава се за следващия потребител user2, като той се настройва да използва bg_BG.CP1251
Настройват се и останалите като за LANG се задава стойността от таблицата по-горе.
Бележка: Вероятно сте забелязали, че в началото за име на кодова таблица се използва
ISO-8859-5, а при задаване на езиковите настройки на потребител user1 на променливата
LANG бе присвоена стойност bg_BG.ISO8859-5. Истината е, че за "C" библиотеката
може да зададем bg_BG.iso88595 или пък bg_BG.ISO88595, т.е. за "кодовомножество"
е без значение малки или големи букви, както и символа '-' (минус).
От друга страна графичните среди не са толкова гъвкави.
Вижте дясната колона във файла /usr/X11R6/lib/X11/locale/locale.alias.
За да се намалят проблеми при езикови настройки е препоръчително
да се използват стойности в формат ISO8859-* или CP125?,
където символите '*' и '?' заместват допустимите цифри.
![[empty image]](../images/clean.gif){kind=small}
